Какво е любовта?

Когато бях малка, смятах, че единствената любов, която съществува, е майчината. Но както знаем, стремежът ни към любовта започва още от началото на нашето съществуване. Най-вероятно всички привързани към майките си деца, които са получили необходимата близост, любов, топлина и доверие, смятат така. В своето развитие човекът непрестанно търси любовта като жизненоважна функция, хранително вещество, като най-върховната емоция, която влияе върху чувствата, мислите, постъпките и пълната промяна на Аза.

С възрастта си откривах, че любовта би могла да съществува в отношенията с баща ми, брат ми, роднините, приятелите и всички домашни любимци, за които се грижех. Бях отгледана и възпитавана в любов, която ми помогна да вярвам, в нейното съществуване, да търся любов и да давам любов. Несъмнено във времето откривах безкрайно много източници, от които тя извираше и това ме правеше щастлива, свързана със значимите за мен хора, част от света, природата и човечеството. Пораснах и срещнах половинката си, плод на нашата любов са две прекрасни деца, които безкрайно много обичаме.

Едва ли съществува човек, който да не жадува за любов, да не е мечтал дълбоко в себе си да бъде обичан или да обича. Навярно също не се среща и такъв, който да не е усещал „пеперудите в стомаха” си поне веднъж. Но какво точно е любов, би ли могла да се разкрие в други образи и форми? Би ли оцеляло човечеството без нея и как би изглеждал животът ни?

За някои хора любовта е смисъл на човешкото съществуване, вричане, обет, вярност, върховна цел в живота, интимност. Други биха я определили като вечно преживяване, специална връзка с партньора, безусловно посвещение към другия, сливане, страст, грижа. Несъмнено любовта описва всички тези понятия, но преди всичко тя е преживяване на свързаност. Тя вдъхва живот и е незаменим източник на позитивна енергия. Любовта е най-важната съставка на позитивните емоции, състояние, което завладява ума и тялото. Тя е най-важното емоционално преживяване, духовно израстване, физическо здраве и мъдрост.Любовта отразява мигове на междуличностна връзка- размяна на положителни емоции, синхрон между биохимията и поведението с другия, грижата един към друг и постигнатото благополучие. Любовта е навсякъде, но никак не е лесно да я открием, да й се насладим и изживеем пълноценно, а още по-трудно - да я споделим. Тя е безсловесният език на съзнанието, най-могъщата сила, която придава смисъл на света. Всички сме свързани с нея още от раждането си и независимо дали я приемаме, тя ни направлява и ни следва по пътя през целия живот. Всеки човек би я описал и почувствал по различен начин, но докъде се простират възможностите на любовта, къде са границите и има ли такива изобщо?

Любовта – интимност, страст и отдаване

Стърнбъг разглежда любовта и формите, в които се изразява, като описва три централни характеристики- интимност, страст, отдаване. Чрез интимността се разкрива отношението на привързаност и близост, която създава топлина, радост, емоционална подкрепа и разбиране между двамата. Страстта е силната емоционална и физическа възбуда, предизвикана от другия. Тя е свързана с физическата привлекателност и взаимното сексуално влечение. Отдаването е степента, в която се свързваме с другия. Разкрива времето, което посвещаваме на другия и стремежа за близост. Според Е. Фром първата стъпка, която трябва да направим, за да проникнем в любовта, е, че трябва да я възприемаме като изкуство. Човек трябва да я изучи, практикува и да й се посвети. Любовта като смисъл на човешкото съществуване е спасение и шанс за оцеляване в концлагерите на една от емблематичните фигури в психологията на Франкъл. В драматичните моменти, в нечовешките условия в концлагера той достига до върховното прозрение, че любовта е най-високата цел, към която човек може да се стреми.

Любовта ни разкрива необятни възможности и ни помага да преживеем нейната красота, щастие, емоционално богатство, мъдрост, хармония, здраве и духовна промяна. Всеки от нас носи в себе си необятен потенциал за любов, можем да обичаме себе си, родителите и приятелите си, можем да обичаме дори и хора по света, които никога не сме срещали.

Любовта- върховната човешка емоция

Когато се потопих в книгата на Барбара Фредриксън „Любов 2.0” се доближих до възгледите й, в които тя разкрива силата на любовта като върховна човешка емоция, която влияе върху чувствата, мислите, постъпките ни и всичко, в което се превръщаме. Според специалиста по позитивни емоции мащабите на любовта са много по-широки, отколкото сме свикнали да си представяме.. Ключът към жадуваната и мечтана любов според нея се крие в моментите на преживявания на свързаност. Изследвайки взаимоотношенията .Фредриксън се опитва да даде отговор на въпроса как хората биха могли надеждно и устойчиво да повишат дневния си прием на положителни емоции. Откритията сочат, че хората изпитват най-много положителни емоции, когато си взаимодействат с другите, а топлите взаимоотношения между тях засилват изживяването на любовта, подобряват здравето, духовното израстване и променя поведението.

Любовта поражда любов

Тя разширява кръга на загриженост и внимание, чувството на цялост, хармония, състрадание и доверие.Любовта във всичките си нюанси, багри и форми е жизненоважна за всеки от нас, но за да се радваме на моментите, които споделяме с другите, трябва първо да приемем себе си, като партньор и да проявим любов. Чувството за вина, тревожността, страхът, неодобрението и критиките към себе си, липсата на вяра, често ни пречат да изпитваме любов към себе си. Любовта към себе си изисква сигурност и установяване на връзка. Именно тази любов ни помага да бъдем емоционално богати, да разпознаваме добротата в другите.

Дори най-тежките преживявания и трудности, болест, внезапна мъка, смърт могат да бъдат преживени по-лесно, ако почувстваме от другия подкрепа, съчувствие и състрадание. Това е безценно. Целта на състраданието е да се вдъхне светлина и топлина в мрака, пред който е изправен човекът да нас.Това е изходът, по който състраданието посреща негативността, чрез позитивността на любовта.

Често не сме сигурни в чувствата на другия, понякога не показваме или прикриваме своите, според мен обаче истината се крие в изразяването им, в това, че любовта трябва да бъде достойно споделена и показана. Съществуват много начини, с които можем да разкрием чувствата си към другия, възможностите са безкрайни, единствено от нас зависи дали ще направим тази крачка и ще ги споделим с важния за нас човек.

Светът, в който живеем и се развиваме, преодоляваме трудностите, преследваме мечтите, стремим се към целите си и желаем да бъдем щастливи, е изпълнен с препятствия, отрицателни преживявания и негативни емоции. За да разширим нашето съзнание, да живеем в хармония с другите, да бъдем по-устойчиви и здрави, имаме нужда от всекидневен прием на положителни емоции, любов, радост, удоволствие, наслада, благодарност, щастие, доверие.

Любовта не е обещание, договор, декларация или кръвно родство, любовта е свързване. Тази могъща сила има необятни възможности и разкрива множество дарове. Тя променя съзнанието, прониква извън физическото ни тяло, влияе на нашите чувства, мисли и действия. Бихме могли да я срещнем навсякъде - в поезията, литературата, киното, природата, музиката, изкуството, пътуването, Бог.

Любовта е върховната, жизненоважна човешка емоция, която ни насочва към пътя на щастието, мъдростта, здравето и благополучието.

Татяна Войводова