Едни от основните въпроси, пред които всеки от нас е поставен, са - има ли смисъл нашият живот, значим ли е, има ли предназначение, стойност? Попадайки в трудни, травмиращи ситуации се питаме защо трябва да живеeм този живот? С времето някои от нас желаят да открият, да преживеят и изградят нещо ново, различно, в такива моменти се чудим бихме ли могли да променим живота си, струва ли си, има ли смисъл в това?
Всеки от нас има индивидуална представа за смисъла на битието. Някои хора намират смисъл в откриването на нови възможности, в разкриването на собствения аз, в израстването, себереализацията, постиженията, в развитието на силните си страни. От гледна точка на други смисълът в живота е в отношенията с другите, любовта, всеотдайността, привързването, създаването на семейство и отглеждането на деца. Срещаме и хора, които търсят смисъл в творчеството, религията, духовността, алтруизма. Но разбираме ли цененността на животът си, пропускаме ли нещо важно в него, имаме ли призвание, която трябва да изпълни индивидуално, незаменимо по свой уникален начин?
Най-важната задача в живот ни е да открием смисъла
Една от основните фигури в екзистенциалната психология В. Франкъл доказва на света, че най-важната задача на всеки човек е да открие потенциалният смисъл в живота, който може да бъде намерен, дори и в най-трудните моменти, при най-непоносими условия. За разлика от Франкъл, Селигман разглежда значението на смисъла в живота, като един от пътищата за достигане на благополучие. Той обвързва смисъла с разгръщането на собствения аз, с добрия живот, постиженията, позитивните емоции и отношения, благоденствието.
Всяка ситуация в нашия живот е предизвикателство, урок, трудно решима задача, себенадмогване, духовно израстване или възможност за прозрение. Несъмнено рано или късно се сблъскваме с болка, безнадеждност, страдание - моменти, които трябва да осъзнаем, приемем и въпреки всичко да продължим напред.
Франкъл се свързва с разбиранията в позитивната психология, приемайки негативните и позитивните страни в човешкото съществуване. Той вярва, че негативните преживявания, бездната, безисходицата, изразени чрез страданието и смъртта, могат да допринесат за смисъла в живота. Разглежда търсенето на смисъл, като първична мотивация в човешкия живот. Акцентира върху уникалността и незаменимостта на самият човек по начина, по който живее, твори, създава, съществува и търси смисъла в живота си.
Търсенето на смисъл и цел в живота, преследваните мечти, изборите, които правим, показват нашата същност, въпросът за смисъла в живота е и въпрос за начина, по който живеем, съществуваме и носим отговорност за това.
Позитивната психология обвързва щастието и благополучието като в основата поставя пет елемента, които хората избират за своя крайна цел: положителни емоции, ангажираност, смисъл, постижение и положителни взаимоотношения. Постигането на благополучие е невъзможно без смисъла.
Ако разгледаме негативните преживявания, ситуации, които са част от човешката природа, бихме стигнали до извода, че те не само са неизбежни, но и необходими, за да не забравяме рисковете, крехкостта и крайността на живота.
Търсенето на смисъл в живота е доказателството, че ние живеем този живот, борбата със собствения аз, стремежа, желанието, значимостта, възможността да бъдем щастливи, да променяме посоката и целите си, да развиваме способностите си. Но какво съдържа самият смисъл?
Смисълът – разбиране, ценност и цел
Смисълът в живота би могъл да се разглежда и като съдържание с неделимите елементи – разбиране, ценност, цел.Човек се свързва със себе си, разбира себе, осъзнава призванието си чрез смисъла. Чрез разбирането определя събитията, ситуациите, преживяванията в живота си. Придава значение на случките, открива нещо, което да следва, осъзнава живота си. Можем да определим два вида смисъл – универсален и ежедневен. Универсалният смисъл би могъл да се открие във философските размисли, религиозните вярвания, отразява екзистенциалното вярване, че животът има цел, приобщава човека към ценностите. Ежедневният смисъл насочва човека към дейности, предизвикващи позитивни емоции, които са значими за собствения аз.
Животът без смисъл, без ценности, идеали и цели е беден и празен, човек се нуждае от смисъл. Състоянието на безсмисленост води до отчаяние, примирение, съмнение в себе си. Може да се изрази в апатия, в безцелност, скука, в заличаване на ценностите, в разрушителност. Разглеждайки живота без смисъл, се спираме на въпроса защо продължаваме да живеем и съществува ли причина, която отново да ни призове да търсим екзистенциалния смисъл в живота си, да надмогнем себе си и да продължим напред?
„ Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача”.
В.Франкъл
Смисълът в живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Самата мисъл за преходността на живота ни подтиква към преосмисляне на целите, израстване, изграждане на връзки с другите, към дейности, насочени към съхраняване на ценностите. Когато опитът в търсенето на смисъл се преживее като позитивен, се усеща и като по-смислен. Преживяването на смисъла дава усещане за нещо желано, за постижение, за разкриване на аза, но кои са източниците, в които бихме могли да го търсим?
Източниците на смисъла
Изследванията сочат, че най-често като източник на смисъл се определят отношенията с другите, привързването, близостта и интимността. Източник на смисъл може да бъде и себепознанието, търсене на истината за себе си, на автентичният аз, религиозните убеждения, творчеството, отдаването и посвещаването на работата, алтруизмът. Ценностите като главен източник в търсенето на смисъл са изключително важни за неговото разкриване, те са мотиви, за които човек би могъл да продължи да живее.
Значението на смисъла се открива навсякъде, неговото преживяване е индивидуално, различно, човешката природа ни позволява да черпим от източниците, да се обогатяваме, разгръщаме и участваме в живота. Но как влияе смисълът на щастието, здравето ни и каква е връзката му с добрия живот?
Смисълът съвместно със щастието, развитието на силните страни и добродетелите, здравето, духовността, постиженията, отношенията с другите и преживяванията разкриват живота като достоен за живеене. Смисълът се открива и в приемане на неизбежното, мъката, загубата, борбата, несправедливостта, страданието и смъртта. Търсенето на смисъл несъмнено влияе и върху способността за справяне с трудните ситуации в кризите, травматичните събития, които животът ни поднася. Влиянието на смисъла върху здравето е безспорен факт, който доказва, че смисълът е един от най-мощните вътрешни ресурси за справяне със здравословните проблеми и стрес. Липса на смисъл би могла да доведе до повишаване на невротизма, тревожността, поява на фобии, депресия, злоупотреба с психоактивни вещества и пристрастяване.
Смисълът не може да бъде изгубен в пространството и времето, той се корени в миналото, присъства в настоящето и открива необятните си възможности в бъдещето. Ние преосмисляме живота си в различните перспективи на времето, избираме нови цели, преживяваме ситуации, за да бъдем удовлетворени от себе си, да запазим ценността на живота, да се чувстваме част от него, да сме живи. Да откриеш смисъла в живота си не е лесна задача, самото търсене е предизвикателство, хоризонт, който ни изпраща в друго измерение, възможност да се докоснем до себе си, да открием автентичността и уникалността си.
Бих сравнила човешкия живот с необятното море, което е наситено както с приливи, така и с отливи, спокойствие и вълнение, бури и слънце. Смисълът в това, което той ни поднася, е именно тази палитра, вкусът на доброто и злото, щастието и нещастието, любовта и разочарованието, добрият живот и страданието, безнадеждните ситуации и вярата, раждането и смъртта – непрестанният цикъл на позитивното и негативното. Намирането на смисъл е централен елемент във всички аспекти в живота ни, той е двигател в човешката природа, стремеж, но всеки от нас прави своя избора дали да се докосне до него, да го открие, преживее и посвети.

Comments