„ Аз видях, че всички неща, от които се боях и ме плашеха, не съдържат в себе си нищо добро или лошо, освен доколкото умът се влияе от тях.“
Спиноза
Хората, които посещават кабинета ми, идват със своята лична история, споделят нуждите и потребностите си, преживяванията, възгледите си, страховете, травмите от миналото, неразрешените конфликти и кризи, проблемите и търсят решение за тях. Заявката на всеки е индивидуална, от различно естество, динамика и фокус.Засилената тревожност не е нищо ново, но моите наблюденията са, че в днешно време всекидневно нивото й се повишава изключително много. Все по-често от психологическа помощ имат личности с тревожни разстройства. Зачестиха не само паническите атаки, агорафобиите, генерализираното тревожно разстройство, социалната тревожност, постравматичното стресово разстройство, фобиите, както и разстройствата от обсесивно-компулсивния спектър. Причините за пораждането на тревожността безспорно са много. Стрес, напрежение, наследственост, заболяване, отхвърляне или изоставяне от майката, икономическа нестабилност, безработица, травмиращи ситуации, потиснати чувства, пандемия, семейна среда, неизвестност, убежденията, липса на смисъл в живота са малка част от факторите, но какво е тревожността, как я усещаме и какви са симптомите на тревожните разстройства?
Тревожността като състояние,преживяване и симптоми
Често ни е трудно да направим разлика между тревожност и страх. Когато човек изпитва страх, той обикновено се фокусира върху дадена ситуация или обект. Този страх е в границите на реалността, на възможното. Така например бихме могли да се страхуваме за предстоящо събитие, изпит, среща, шофиране, срок, който трябва да спазим или да не бъдем отхвърлени от някой, когото харесваме. От преживяването на страх може да се породи мисъл за опасност, прилив на адреналин и силно желание да избягаме от дадената ситуация. Тревожността е различна, при нея няма конкретика, яснота, тя се развива като неидентифицирано безпокойство, опасност. Усещането, че „губим контрол“ или „ще се случи нещо неприятно, лошо“, като че ли се появява от нищото, връхлитайки ни с неприятни усещания и чувства. Тревожността е основно с вътрешен фокус, засяга цялостния Аз, тя е реакция на физиологично, психологично и поведенческо ниво, засяга нашето емоционално състояние. Във физиологичен аспект се открояват телесните реакции като мускулно напрежение, ускорен пулс, изпотяване, пресъхване на устата, гадене. Психологичното ниво се свързва с безпокойството, чувство за напрегнатост, притеснение. В по-тежка форма се изразява като несвързаност със себе си, отделяне, възможно е и да се породи чувство, че това е краят, че умирате или полудявате. На поведенческо ниво се разглежда като несправяне или отбягване на определени ситуации, понижена способност на действия, липса на активност. Често хората с тревожни разстройства не изразяват чувствата си, задържат или ги потискат. Изпитват силна нужда да контролират всичко и се страхуват да не загубят този контрол, което допринася за повишаване на тревожността.
Тревожността притежава сила, продължителност, интензивност, форма и време, може да бъде отключена от дадена ситуация или от мисълта за самата ситуация. Би могла да се изрази леко, като неприятно чувство на безпокойство или като тежък панически пристъп, придружен със силно сърцебиене, задух и други телесни симптоми. В случаите, когато се появява само в определена ситуация, тя се регистрира като „ситуационна“ или така наречената „фобийна“. Ситуационната тревожност прераства във фобийна, когато човек започва да отбягва самата ситуация, от която изпитва тревожност.
Паническо разстройство
Характерно за паническото разстройство е внезапната, спонтанна атака на силно, епизодично безпокойство или преживяване на страх, които възникват без видима причина. Като, че ли идва от нищото, без явна заплаха, неочаквано с необясними пристъпи на интензивна тревожност, която прераства в паника. При всеки човек паническият пристъп варира в различна честота. При някои хора се появява веднъж и не се повтаря, при други се повтаря по няколко пъти в седмицата, но би могла и да зачести в случай, че не се потърси помощ. Това е така нареченият панически порочен кръг. Заплахата, която се възприема, е подбудена от даден стимул, следва силно безпокойство, емоционална, телесна и поведенческа реакция. В следствие на телесните усещания в повечето случаи се преминава през следните мисли: „ Ще получа инфаркт“, „ Ще престана да дишам“, „ Ще загубя съзнание“, „Полудявам“, „Ще изгубя контрол“, „Ще умра“ . Хората често определят тези състояния като тревога на предчувствието. Много често човек, преживял паник атака изпитва силен страх от мисълта, че ще получи нов пристъп, което води до безпомощност, неконтролеруемост, бягство.
Симптоми: ускорен пулс; сърцебиене; задух; нестабилност; световъртеж; прималяване; потене; топли и студени вълни; гадене; болка в гърдите; изтръпване на крайниците; скованост, треперене; чувство за нереалност; страх от - загуба на контрол, полудяване или смърт.
Агорафобия – страх от открити пространства
В повечето случаи агорафобията се развива след панически пристъпи. В основата й е засрамването. Водещата мисъл на човек е „Какво ще си помислят другите, ако получа панически пристъп?“. Често при хората с това разстройство се наблюдава силен страх от отдалечаване от дома или от така нареченият „спасител“, придружител чиято роля често е на партньор, родител или близък приятел. Агорафобията може да се развие в лека, умерена или тежка форма. В лека форма се проявява като чувство на дискомфорт, лека тревожност в затворени пространства, без да се отбягват. При умерената форма се наблюдава избягване на определени ситуации. При тежките случаи човек е неспособен да напусне домът си сам, без придружител.
Симптоми: страх от: панически пристъп; от ситуации, в които няма изход за бягство; липсва човек, който би могъл да помогне в случай на панически пристъп, да не останеш сам вкъщи; отбягване на магазини и обществени места, в които има много хора, автобуси, самолети, затворени пространства, тълпи.
Социална тревожност- социална фобия
Социалната фобия е едно от най-често срещаните тревожни разстройства. Изразява се в силен страх, който предизвиква в човек желание да избягва социалните, груповите срещи. Най-вече говоренето пред публика, изнасяне на речи, презентации. В основата се корени мисълта за негативното мнение и оценка на другите. Хората с тази фобия очакват в случай, че се изразят свободно, ще бъдат смятани за не компетентни, глупави или слаби. Социалната тревожност води до понижена активност в работата, училището, социалните контакти, статуса и качеството на живот.
Симптоми: Страх от: унижение, неловко положение, критично отношение, забележки при публична изява; потене, изчервяване, гадене, сърцебиене при разговори с хора, изява, среща, аудитория, публика.
Генерализирано тревожно разстройство
За разлика от предходните тревожни разстройства тук не се проявяват фобии или панически пристъпи. Фокусът на притеснението и тревожността са две или повече обстоятелства, стресови събития, задълбочаващ и надценен страх, върху които се концентрира човек. Често причините могат да бъдат междуличностните взаимоотношения, здравословни проблеми, конфликти в семейството, неприятности на работното място, финансова нестабилност. В основата е продължителното притеснение, чувството за напрегнатост, което води до неспособност за пълноценно функциониране. Според някои теоретици това разстройство е обвързано с „базови страхове”, като например страх от: провал, болести, неуспех, изоставяне, отхвърляне, липса на контрол или смърт. Причините за развиването са неизвестни, но предположенията сочат, че предразполагащи фактори са невробиологични, наследственост, отхвърлящи или прекалено изискващи родители, изоставяне, тревожна майка. В много случаи ГТР е придружено и с депресия.
Симптоми: лесна умора; нарушения в съня; напрегнатост; нервност; раздразнителност; напрежение в тялото, мускулите; трудна концентрация; главоболие; високо кръвно налягане.
Само човекът, който осъзнава, че принадлежи към братството на хората, може да мине през живота без тревожност.
Алфред Адлер
Тревожността е част от нас, тя е нормално човешко преживяване. Човешкият живот е немислим, нереален, безчувствен без нейното присъствие. Тя е нашето осъзнаване, реакция, защита. Бихме ли могли да не се разтревожим в затруднена ситуация, загуба, неприятна новина, реална заплаха, неуспех, конфликт, всекидневните преживявания съпътстващи живота на много хора? За да се разреши проблемът с тревожността, е важно да се различи естествената, основателна тревожност от интензивната, дълготрайна, изтощителна или водеща до паника тревожност. Ние не можем да избегнем тези състояния напълно, но съществуват методи, техники, упражнения, чрез които би могло да се снижи, намали, балансира нейното ниво. Всяка личност може да разкрие силните си страни, да изгради конкретни умения, да се справи и възстанови, за да се съхрани, да бъде активно човешко същество и живее пълноценно. Промяната на състоянието зависи единствено от нас, нужно е само желание, мотивация и цел.
Автор: Татяна Войводова
Comments