Доста често попадаме в несигурни ситуации, колебаем се дали ще се справим или не с трудностите и предизвикателствата. Двоумим се като на кръстопът накъде да поемем, когато трябва да вземем решение, но не вярваме достатъчно в себе си. Има ли връзка самооценката с взетото от нас решение, с предприетите действия и взаимоотношенията с другите, каква е нейната роля в постигането на успехите и целите, в саморазвитието ни?
Самооценката е отношението ни към нашата личност, към разбирането, възприемането, оценката на себе си във взаимодействието със заобикалящия свят и околните. Знанията, които човек има за себе си. Самооценката функционира като механизъм, чрез който отразяваме отношението си към качествата, способностите и външния си вид. Тя разкрива доколко се харесваме и приемаме–представата за ценността и уникалността на нашата личност и постъпките ни. Сравнението, което правим между това как се възприемаме – нашият Аз - образ и образа, който искаме да бъдем, към който се стремим.
Самооценката е главен фактор, който влияе върху живота ни и засяга емоциите, чувствата, поведението, отношението към света и другите, постиженията и успехите ни. Тя се формира в ранна детска възраст. Възприемането, усещането за себе си според Дарвин, започва още от момента, в който детето разпознае себе си в огледалото. Важен елемент в този процес е изграждането на сигурна привързаност между детето и майката или грижещия се. Изграденият образ за себе си първоначално придобиваме от взаимоотношенията със значимите възрастни. Силно влияние оказват родителите, братя, сестри или грижещия, които оценят и реагират на поведението ни. Детето ще изгради висока самооценка в случай, че бъде подкрепяно, хвалено и поощрявано от тяхна страна. Ниска самооценка ще имат тези, които претърпяват обиди, кавги и унижение.
Присъща за човешкото същество е потребността от самоуважение. Тази потребност се свързва със стремежа ни към положителното отношение към собствената ни личност. В случай, че другите в обкръжението ни не одобряват нашите мисли, чувства, емоции и поведение, най-вероятно ще прикрием истинското си Аз, за да получим тяхното одобрение. Истинският, реалният Аз ще разкрием пред другите, когато почувстваме тяхното приемане и разбиране.
Според теоретиците самооценката се определя като начин на разбиране, оценяване, отношение към себе си, на индивидуалната дейност, на заеманото място в групата и взаимоотношението с другите. Самооценката може да се представи като глобална оценка, която се разглежда като ниска, висока и адекватна. Ниската самооценка на личността включва нейната обърканост, неудовлетвореност, несигурност, нестабилност по отношение на самата нея. Тези лица възприемат себе си негативно, изпитват негативни чувства към себе си и подценяват личността си. Имат беден междуличностен портрет, нямат добре развити способности за разгръщане към другия, не се чувстват приети от околните. Често тези хора са притеснителни, стеснителни, потиснати, бягат от отговорност и изпитват чувство на вина и страх от отхвърляне. Болезнено зависими са от мнението на другите и са склонни да пренебрегнат собствените си потребности, за да получат одобрението им.
Хората с висока самооценка осъзнават автентичността и важността си, чувстват се значими, успешни, достойни и приемани от околните. Те са по-уверени в себе си, преследват целите, реализацията и развитието си. Тези личности са емоционално стабилни, вярват, че ще се справят в неблагоприятни ситуации. Умеят да носят отговорност, контактни са, съобразяват се с чуждото мнение и общуват ефективно с околните.
Характерно за хората с адекватна самооценка е спокойното приемане на критики, несъгласие и отказите от другите. Те разбират и вярват, че отговорът „не” не се отнася към собствената им личност, не значи „аз съм лош”. За тях този отказ би могъл да означава, че съществуват други, външни причини, събития или обстоятелства. Тези личности овладяват спокойно емоционалното си състояние и успешно се справят със стреса. Адекватната самооценка изразява способността реално да се отразяват постиженията с трудността на дадената задача и изискванията на околните. Тя помага да изградим стабилни отношения с другите и да не се чувстваме зависими от тях.
Изграждането и поддържането на позитивна оценка за себе си е особено важно за всеки от нас. Нейната роля е не само приемането на постиженията, талантите и качествата ни, тя разкрива вярата за собствената уникалност, ценност и достоинство. Тя не изисква показност и доказване пред другите, тя е разбиране за собствените ясни цели, намерения и планиране.

コメント