Привързаността - главен елемент в човешкото развитие

Привързаността е един от най-важните процеси в емоционалното, социалното, психично, когнитивно и личностно развитие на човека. Потребността от близост, закрила, доверие и топлина – неповторимата, дълбока и трайна връзкас хората, които се грижат за нас и ни даряват с любов. Привързването е взаимен процес, който възниква и се изгражда веднага след раждането на детето и зависи от отношението на майката или грижещия се за него. Качеството на грижите, физическата близост, чувството за сигурност и защита създават основата, на която детето изгражда идентичността си и формира вътрешен модел на поведение.

Как се формира феноменът привързване, каква е значимостта й в психичното развитие на индивидите? Как се отразява и какви са последиците от липсата на привързаност на зрялата личност?

Този феномен е най-дълбоката, емоционална връзка, възникваща от взаимните действия между детето и майката или грижещия се. През целия си живот човекът е в постоянно взаимодействие с другите в заобикалящия социален свят. Първите междуличностни отношения, които преживява, идвайки на този свят, са отношенията „майка-дете”. Привързаността е основна генетична потребност и цел в развитието и оцеляването на човека и тази връзка има доживотни последици за човешките взаимоотношения.

Стилове на привързване

- Сигурна привързаност – детето има позитивен работен модел. Грижещият се е емоционално достъпен, сензитивен, подкрепящ и много по-чувствителен към детето.

- Избягваща привързаност- детето има работен модел за себе си като недостойно и незаслужаващо.

- Амбивалентна привързаност - Аз – образът, който изгражда детето, е негативен. Грижещият се е непостоянен.

Сигурното привързванесе формира благодарение на любовта, сигурността, надеждността, топлината и качествените грижи, на които бебето разчита. В отговор на получената сигурна база /майката/, то ще придобие способност за приспособяване, с желание ще изследва света, ще комуникира добре с връстниците. В своето развитие ще придобие устойчивост, самоуважение, самоконтрол, автономност, ще има дълготрайни приятелства, добри взаимоотношения с родителите си, ще изпитва обич, доверие, емпатия и привързаност към своите деца.

Децата с несигурно избягващ стил на привързаност изглеждат отчуждени, неоткликващи на родителя, не проявяват дистрес при раздялата си с майката, не търсят грижи, тъй като смятат, че няма да ги получат – блокират емоциите си. Майките на такива деца не проявяват интерес, не са достатъчно отзивчиви, често са отхвърлящи и се отдръпват, когато децата са тъжни. По този начин детето остава с вярването, че може да се справи само, без да разчита на майчината подкрепа и защита. Това ще го принуди в по-напредналото му развитие да формира защитно поведение на отчужден възрастен. Страхът от недоверие, отчуждение и избягване несъмнено ще окаже влияние върху отношенията му с другите.

Майките на децата с несигурна амбивалентна привързаност не откликват на детските нужди, те са неотзивчиви, недостъпни, често са афектирани и не могат да успокоят детето си при нужда. Детето проявява гневни реакции, търсейки някой способен да му отговори с внимание, грижа и да посрещне нуждите му. Според изследванията амбивалентното привързване се дължи на липса на самочувствие, безполезност, вина, страх от разпадане на междуличностните взаимоотношения, както и на страха от изоставяне и самота.

Привързаност и личностови разстройства

Изграждането на Аз-а, информацията за себе си, света и другите се формират още в ранния опит на детето и в голяма част са зависими от привързаността. Несигурната привързаност оказва силно влияние върху вече изградената личност, води до трайни последици и често е налице фактът за развитието на личностово разстройство в зрелостта. Хората с личностово разстройство често формират негативни, дисфункционални мисли в резултат на травматични събития в детството си. Вследствие от преживяното, травмата, загубата и отхвърлянето дисфункционалните вярвания се активират в момент на слабост и уязвимост и стават водещи в дезадаптивното поведение.

Шизоидното личностово разстройство е едно от разстройствата, свързани с привързаността. Липсата на родителска грижа, любов, емпатия, топлина и ласки, незадоволените потребности са едни от причините, детето да се чувства нежелано, емоционално сдържано, самотно и враждебно. Родителите на такива деца не отдават значение на детските нужди и желания, често са контролиращи, безразлични, отблъскващи, а в много от случаите самите те са с неразрешени травми от детството си. Най-големият им страх се корени в отдаването, тъй като основната им цел е да бъдат независими. Това е причината, поради която шизоидната личност се дистанцира от другите. Липсва й способност за създаване на устойчиви социални и интимни контакти. Всеки нарушител на създаденото разстояние и дистанция е заплаха за независимостта й.

При зависимото личностово разстройство фактор се явяват недостъпни родители, които блокират в детето самоидентичността, способностите за поемане на риск и самоконтрол. Родители им често използват заплахи и наказания за постъпки, които са свързани със самостоятелно избраната идентичност, но едновременно с това засилват значението на сливането и зависимостта от родителите. Наблюдава се поведение на зависимост, страх от сепарация, самообвинение, склонност към подчинение. Идентичността е зависима от другите и недоразвита. Зависимата личност се слива с близките и функционира чрез тях. При този вид разстройство страхът от пълното разгръщане на личността, чувството за зависимост от другия, несигурността от собственото съществуване предизвиква идеализиране на партньора. Страховете са от отдалечаване, отхвърляне и изоставане.

В клиничната практика нарцистичното личностово разстройство се свързва с прекалено амбициозни родители, които използват детето си за отразяване на идеалите си и повишаване на собствената си ценност. Желанието на тези родители е детето да бъде повече от това, което е в действителност, и по тази причина го идеализират или унижават. Тази травма обърква детето, то изгражда фалшив образ за себе си и завишава идеалите и амбициите си. Лицата с този вид разстройство се концентрират изцяло върху себе си, проявяват перфекционизъм, претенции и манипулиране към другите. В случай, че изграденият фалшив образ се наруши, нарцистичната личност става изключително чувствителна. Това може да бъде съпътствано от хипохондрия, психосоматични нарушения, самота и страх. Непримирими са с мисълта, че другият би могъл да бъде нещо повече от тях. При тях се откроява стремежът към съвършенство, неповторимост, безгрешност и незаменимост.

При обсесивно-компулсивното личностово разстройство родителската грижа към децата се проявява в сурова и настойчива принципна система, включваща силен контрол на импулсите, спиране на сексуалната експресия, агресия и подчинение.Такива родители използват наказание срещу детето, като изискват от него да проявява силна воля и сдържане на импулсите. На това често се дължи появата на обсесиите и компулсиите. При лицата с това разстройство личният избор, спонтанната експресия, искрените чувства, самостоятелното взимане на решения трудно се постигат. Хората с този тип разстройство често са несигурни и се съмняват в постъпките си, поддържат вярата, че винаги трябва да се контролират повече, да бъдат безгрешни и да спазват правилата.

Хистрионното личностово разстройство се свързва с това, че единият от родителите използва сексуалността на детето, като го превръща в сексуален обект, а другият в повечето случаи е студен, отчужден или използва наказание за проявите на сексуалност. Често майките на такива деца са свръхпротективни, задоволяващи всяко тяхно желание, а бащите обикновено липсват. Характерно за това разстройство е: сексуално нарушение, неустойчивост в емоциите, засилено внимание към другия пол и др. При тези личности ограничената свобода е основен страх, те гледат на нея като единствен начин, чрез който навлизат в нереалния си свят на фантазии и желания. Страхуват се да обичат истински, защото смятат, че след това ще бъдат отхвърлени и използвани, което ще доведе до причиняване на срам и болка на родителите.

В теориите за привързаността главният акцент се поставя върху изграждането на вътрешните работни модели за себе си и за другите, които възникват в ранните взаимоотношения с майката или грижещия се и са водещи във вярванията, очакванията, чувствата, в поведението и в бъдещите отношения. Качеството на грижите, любовта, нежността и физическата близост, подкрепата, чувството за сигурност, защита и доверие, които майката показва на детето, са ключов фактор за изграждането на стабилна и надеждна привързаност. Тази взаимовръзка ни въвежда в един сигурен свят, свят, изпълнен с топлина, близост, безопасност, вяра и любов. Привързването като главен елемент в човешкото развитие завинаги оставя отпечатък в изграждането на личността. Лишеният от това незаменимо усещане индивид ще има пагубни последици в психическото, емоционално, когнитивно и социално развитие, а поведението на привързаност вероятно ще продължи по същия модел, но с други фигури през целия живот.