Често причините за конфликт между партньорите в семейната двойка са свързани с ежедневните битови ситуации, възпитанието на децата, липсата на свободно време и внимание към другия, дистанция в отношенията, проблеми и липса на стратегии за справянето с тях. Успокояващо в подобни моменти действа така добре познатата поговорка „Където има комин, там има и пушек“. Но при двойките се срещат и по-дълбоки, кризисни, болезнени конфликти, които носят изключително негативни емоции, прерастват в гняв, скандал и завършват драматично и за двете страни. Източниците на съпружеските конфликти несъмнено са много, но в основата им е липсата на комуникация, умението да разберем другия и отправеното към нас послание, изразяването на чувства и емпатия, нагласите, очакванията, които имаме, и нашите правила.
Когнитивно-поведенческата терапия разглежда взаимоотношенията между двойки и семейства като акцентира върху: избирателното внимание, предубеденост, очаквания, допускания и правила.
Как бихме могли да свържем тези форми с отношенията между нас?
Най-вероятно всеки би се сетил за преживяна подобна ситуация. Избирателното внимание е тенденцията да забелязваме определени факти и да игнорираме други. Пример може да бъде фокусирането върху думите на другия, вместо върху неговите действия. Човек избирателно насочва вниманието си върху несвършените задачи и не забелязва свършените. Съответно личността, която чува само негативна оценка за себе си реагира емоционално, защитава се или се отчуждава във времето.
Предубедеността, нагласата се свързва с нашите логични изводи, които се базират на факторите, влияещи на партньора. Можем да сме предубедени в моменти, в които задаваме въпрос и не получаваме отговор от другия, смятайки, че липсата на отговор е умишлено, безинтересно, контролиращо или поради друга причина.
Очакванията се разглеждат като предвиждане, предсказание за вероятността да се случи дадена ситуация. Така например човек не би изразил своите чувства, предполагайки, че ще предизвика раздразнение от страна на другия. Очакванията влияят силно върху нашето поведение. Негативните предсказания водят до безсмислие в желанието за стопляне на отношенията и позитивна развръзка.
Допускането е нашето вярване за характеристиките на партньора и взаимоотношенията ни с него, ценностите, за другите и света. Допускането поддържа елементи за това как трябва да се държи, да функционира партньорът ни. Тези елементи включват поведение, действие, настроение, желания и др. Когато се наруши основното допускане спрямо партньора се стига до объркване, шокиране, отчаяние. Изневярата, извънбрачните връзки влияят несъмнено разстройващо и често ставаме свидетели на реплики от рода „ Никога не съм вярвал/ла, че това би могло да се случи!“ „ Явно не познавам човека до себе си, не беше такъв/ такава, когато се оженихме!“
Правилата се отнасят до нашето вярване кое и как би трябвало да се случи. Тези правила се използват като насока за управление на връзката, за изразяване на чувства и емоция, за оценка на поведението на партньора. Те произхождат най-често от родното семейство. Правилата се градят на базата на семейните схеми от детството. Това са определени начини, принципи, стандарти, поддържани от семейството и наложени като насока и модел за съществуване. Двойката например може да следва правилото, че жената трябва да стои вкъщи и да се грижи за децата, а мъжът за прехраната. Това би могло да доведе до разногласие и конфликт особено в съвременния свят.
Подигравките, осъждане, обвинения, неуважение, критики към партньора, липсата на сигурност в него, контрол и власт, изолацията, усещането за самота, негативната нагласа са част от предпоставките за нарушени взаимоотношения при двойките. Проблемите, които се открояват в основата си, са свързани с комуникацията, емоционалното изразяване, споделянето на чувствата, определяне на самия проблем. Дефицитите в комуникацията влияят изключително негативно върху отношенията в семейството. Комуникативните умения са главен фактор за устойчивостта на връзката. Ефектът от взаимното слушане е ключов елемент за удовлетвореността от брака. Чрез комуникацията човек би могъл да достигне до нуждите на другия, да осъзнае неговите потребности, чувства – да се опита да влезе в неговите обувки и да го разбере. Умението да разберем партньора си не е лека задача, но именно това би могло да предотврати кризисните ситуации и възможна ескалация на конфликта. Гъвкавостта на взаимоотношенията е свързана с емпатийно слушане, доверие, положително приемане, подкрепа, разбиране на факта, че и другия също има право на чувства.
Изразяваме ли чувствата си към другия?
Всеки от нас формира различни мисли и вярвания за това, което е преживял. Изразяването на чувствата разкриват нашата емоционалност. Емоционалното състояние разкрива своето дълбоко място във връзката. Трудностите в изразяването на чувствата, емоционалната празнота водят до усещането, че не познаваш другия, че си откъснат от него, носи липса на свързаност, отчуждение. Наблюденията върху семейни двойки сочат, че неуважението е основното чувство с разрушителен характер, водещо до развод.
Какво можем да променим?
Има много техники, които биха могли да бъдат полезни в подобряването на взаимоотношенията при двойките. Но за постигане на желаната промяна е необходимо и двете страни да дадат нещичко от себе си.
Например позитивни емоции би могло да донесе повтарянето на така наречените “ритуали“. Това са поведения, които имат особено значение за семейството - посещение на мястото на първата среща или места, на които двойката отдава символично значение и подсилва отношението и чувствата си един към друг. Също така е добре е да се покажат нежни чувства, топлина и грижа, емпатия към партньора, както и да се концентрира вниманието върху положителните му качества. Двойката би могла да определи и време, в което да започне съвместно нещо ново, за да изпита чувство на удовлетвореност от съвместната работа. Ефективната комуникация е свързана с внимателно, последователно и спокойно говорене, конкретно по темата. Важен е директният, очен контакт и тонът. Тишината в разговора също намира своето място. По този начин слушателят ще има възможност да осмисли казаното. В семейните отношения тенденция е и непродуктивното слушане. Добре е слушателят да бъде внимателен, да показва, че чува партньора си, да не го прекъсва. Изясняването, обобщението на чутото носи сигурност за полученото послание от говорещия.
Изключително важно за двойката да определи и опише главния проблем. Да обърне внимание на поведението, което се появява или избягва спрямо въпросния проблем. С взаимно съгласие да се разгледат идеите и стратегиите за постигането на консенсус. Да се вземе приемливо, достъпно, алтернативно решение за всеки от партньорите, без да бъде ощетен нито един от двамата. То трябва да е изпълнимо и привлекателно за членовете на семейството След като се вземе крайното подходящо решение, да се оценят неговите преимущества и недостатъци. Последната стъпка е да се анализира ефективността на приложеното решение.
Т. Войводова
Comments