За да разгледаме развитието на човека, трябва да имаме предвид неговата промяна. В природата на индивида е заложено развитието, активността, динамиката, израстването му. Променя се, тъй като се променя и светът около него. Съществува не само, за да оцелее, а за да бъде много повече от това. Нужно му е да се адаптира, да приеме предизвикателствата да се справи с психологичните задачите за възрастта си, за да изживее здравословно и пълноценно живота си.
В своето индивидуално развитие всеки от нас преминава през възрастови кризи. Всяка от тях е задължителна и характерна за възрастта. За да ги разрешим успешно ние се нуждаем от ресурси за справяне. В случай, че преминем успешно през дадената криза за възрастта си, ние ще трупаме опит, ще изграждаме стратегии за справяне, ще развиваме способностите си и ще сме готови за следващата.
Криза на новороденото
Първата криза, през която индивида преминава, е раждането. Според някои автори това е травмиращо събитие, което остава в несъзнателната област и се отразява цялостно на развитието на човека. Смята се, че плачът на бебето е признак за негативни емоции. Кризата се състои в появата му в абсолютно нова, некомфортна за него среда. Първото нещо, с което новороденото трябва да се справи, е да диша самостоятелно без пъпната връв на майка си.
Криза на третата година
Следващата криза е около третата година. Може да бъде наречена криза на „ината“. В този период детето е активно, инициативно, стреми се към опознаване на външния свят и има силно желание да бъде самостоятелно. Проявява упоритост и настойчивост, дори и когато родителите отказват на желанията му. Характерната черта за тази криза е и негативизмът. Това се изразява в непрекъснатото противопоставяне на възрастните. Честите му изрази са „Аз искам“, „Аз сам“ и „Не“, „Няма“. Осъзнавайки неопитността на детето, родителите от своя страна често го ограничават и отказват на желанията му, което засяга свободата му. Лишавайки го от така необходимата за него активност и дейност рискуват то да се формира като нерешителен, несигурен не вярващ в себе си възрастен. Възможно е в зрелостта си да търси приятели и партньори, които да взимат решения и носят отговорност вместо него.
Наблюдава се и така нареченият „триъгълник на взаимоотношенията“, в който участват детето, майката, бащата или други значими грижещи се за него. В случай, че мненията им се различават относно възпитанието, има вероятност детето да изгради манипулативен модел. Така например то ще знае, че каквото не дава мама или татко, дядо ще го даде. Неведнъж става свидетел на конфликти, свързани с различните мнения на родителите, което допринася за изграждането на дисфункционално вярване и остава с мисълта, че щом се създаде конфликт, потребностите му ще бъдат задоволени. С времето това може да стане модел на поведение, прилагащ се извън семейството, в социалните и партньорските взаимоотношения.
Този период се свързва и с противоположните преживявания на детето- чувство за вина и прояви на инициатива. Изходът от тази криза е важен, защото в бъдеще зрелият индивид би могъл да развие прекомерно доминиращо чувство за вина, както и да бъде лишен от това, което и в двата случая би довело до драматични преживявания.
Криза на шестата година
Проявява се в начална училищна възраст около 6-7 годишна възраст. Тази криза е по-кратка и особеностите за нея може да бъдат по-малко забележими. В този период, за разлика от предходния детето вече е преднамерено. В предучилищна възраст то е спонтанно и естествено, а сега вече в известна степен е самостоятелно, контролира поведението си, справя се с определени ситуации, разбира случващото около себе си и проявява добър интелект. Често се повтаря триъгълника, в който участват две деца и възрастен, като в този период важната фигура е учителят. Детето използва опита, формиран от предходната криза, с връстниците си.
Неведнъж, за да получат спокойствие и тишина, родителите буквално подкупват детето си и в случай, че то бъде послушно, го възнаграждават с вниманието си. По този начин то изгражда модел на поведение, което вероятно ще прилага занапред. В този период от възрастта си за детето е изключително важно да се социализира. То прави всичко възможно да създаде приятелства, да се впише в групичките, да бъде харесвано от връстниците си. В случай, че по някакъв начин се почувства неодобрено от тях, търси възможности да промени това. В подобни случаи неведнъж се наблюдава да предлага на приятелите си своите услуги, храна, предмети, материални неща, дори и себе си – да бъде послушно, в замяна на това, то получава вниманието и приемането им.
Също така често в страха си да не се случи нещо лошо с детето, родителите го лишават от разходки и срещи с приятелите. По този начин не му дават възможност да формира приятелски отношения, както и да прави това, което правят връстниците му. Това го кара да се чувства самотно, изолирано, както и да изпитва трудности в комуникацията и изграждането на значими за него връзки. Пример за това може да бъде дете, на което е забранено да играе само пред дома. За разлика от останалите то ще бъде лишено от преживяванията от съвместните игри и забавления, от самостоятелност и опит, от това да бъде като другите.
Характерно за този период е и изграждането на самооценка. Детето започва да разбира своята ценност и уникалност. Става изключително чувствително от оценката на значимите близки, учители, връстници. Влиянието върху отношението към себе се базира на отношението и мнението на околните. Кризата се изразява в две посоки – чувство за ценност и чувство за малоценност.
Криза на пубертета
Това е възрастта на половото съзряване след 10-11 година и е ясно изразена. Тя води началото на прехода от детство към възрастност. Периодът е съпроводен с много физиологични и хормонални промени, повишена активност, емоционална нестабилност, бурни реакции, нетърпеливост, самодоказване, противопоставяне и агресия към родителите. В случай, че тийнейджърът не е преминал успешно през предходните кризи е възможно да има силно желание да излезе от правилата и нормата в семейството, да се приобщи към среда, която е съвсем различна. По-тежкия период е до 16 -тата година. Тук отношението и поведението на родителите е изключително важно. За да помогнат на подрастващия е необходимо да го приемат, като достатъчно голям, да не го ограничават, да отстъпват в случаите на противопоставянето му. Полезно ще бъде да му дават възможност да взима самостоятелно решения, а тези, които не подхождат на възрастта му да обсъждат заедно. Да се опитват да разговарят с него и да проявяват разбиране, въпреки трудната възраст.
В този период тийнейджърите се нуждаят и от стабилни взаимоотношения с връстниците и приятелите си, да имат добри социални контакти и връзки. За тях все още е важно да бъдат одобрени, харесвани и приети от тях. Когато обаче имат усещане, че това не е така, започват да се чувстват самотни и отхвърлени, това поражда в тях тъга, неудовлетвореност, силна нужда от любов и внимание. Често се затварят в себе си, избягват разговорите и споделянето, желаят да бъдат сами.
Самоприемането, самооценката са неизменна част от изграждането на личността и това се отнася за тази криза. Това е времето, в което подрастващия избира кои черти от характера си да запази и развие и от кои да се освободи. Неприемането на АЗА се проявява в силна демонстративност и различие в стила на обличане. По този начин тийнейджъра иска да покаже нуждата си да се отличава и да не прилича на другите. Често се случва да отрича всички норми, правила и идеи, които са наложени от родителите, роднините, семейството. Чувствайки се неразбран от близките си лесно и бързо намира себеподобни. Създава приятелски кръг, в който усеща опора и подкрепа. Намира прилики с тях в начина на обличане, в поведението, в интересите, мечтите, целите.
За голяма част от подрастващите е трудно приемането на всички промени случващи се в тази възраст. Това също би могло да бъде причина да се облича по различен начин от останалите и начин, по който родителите неодобряват. Показвайки различната си „мода“, слага маска, като показва на себе си и на света неприемането си.
Криза на младостта
Тази криза е между 18 – 20 годишна възраст и може да продължи до 30-35 година. Свързва се с новите изисквания към вече пълнолетната личност. От младия човек се изисква да има способността да осъзнава ясно случващото се, да намира и взима правилните решения в дадени ситуации, да определи жизнения си път, да намери мястото си в живота. Да разреши задачите за възрастта си касаещи бъдещия му живот. Пред вече порасналия индивид стоят многобройни въпроси: Ще учи ли или ще работи? Какво ще учи или работи? Ще създаде ли веднага семейство? Ще се развие ли професионално? Ще се справили с всичко това? и т.н. Кризата се проявява в неясните все още отговори. Често хората в тази възраст изпитват силна тревожност, неувереност и несигурност в себе си. Чувстват се нито малки, нито големи.
Кризата се проявява по-силно в случаите, в които личността има прекалено голям избор и възможности или не е ориентирана за бъдещето си до момента. Често младият човек получава критики от възрастните заради това, че все още не е взел решение, което го кара да се чувства объркан, а всъщност той все още няма социален опит и липсата на решение е нещо нормално. Той има нуждата от време и свобода, за да преживее объркаността си и успешно да помисли за бъдещето си. В този период личността все още търси себе си. Характерно е търсенето на индивидуалност, идентичност, вярата в себе си и уникалността си. Противоречието тук е фокусирането към интимност или самота. Разрешаването на задачата за тази криза е свързано с решението на младежа дали да създаде в този период семейство или не или да се фокусира върху кариерата си.
Криза на средна възраст
Настъпва в зряла възраст след 30-35 година. Относно тази възраст има противоречиви мнения. Едно от тях е, че човека в този период е в „разцвета на силите си“. Вярва в себе си, уверен е, взима лесно решения и знае какво иска. Според други мнения това е време, в което личността изпитва неудовлетвореност, неувереност в способностите и в себе си, нерешителност и често преминава през депресивни състояния. Как ще премине през тази криза индивидът вероятно зависи от това как е протекъл животът му до този момент и как се е справил с предходните кризи. Дали има семейство и е създал поколение, реализирал ли е мечтите и целите си, изградил ли е кариера и социални контакти, като цяло намерил ли е своя смисъл в живота.
Тази криза се свързва с прехода към средната възраст, с равносметката и преоценка на миналото. Само по себе си това означава, че човек осъзнава и настъпващите в тялото физиологични промени. С напредването на възрастта започват промени, свързани с менопаузата при жените и андропаузата при мъжете. Преминавайки през климактериума жената осъзнава, че децата и са вече самостоятелни, имат собствено семейство и като че ли нямат такава нужда от нея. Също така либидото й намалява и от липсата на сексуалната ролята на съпруга, която е била преди. Често на фокус са въпросите: „Коя съм сега?“, „Какво ще бъде оттук нататък?“ Често насочва вниманието си върху външния вид, опитвайки се да приеме новата си същност и дейностите, с които би могла да се чувства продуктивна. При мъжете този процес настъпва по-плавно и бавно. Биологичните промени са свързани със спадането на тестостерона, което води до понижаване на сексуалните им възможности. За разлика от жените, в повечето случаи мъжете по-трудно приемат и признават тази промяна. Наблюденията сочат, че това е и причината да се опитват да се доказват сексуално.
Криза на третата възраст
При жените започва между 55 и 70 години, а при мъжете около 60г. През кризата на старостта настъпват промени в опорно-двигателната система, отслабват физическите възможности, способностите, слуха, зрението, паметта, вниманието. Въпросите, на които човек търси отговор са: „Има ли смисъл животът ми?“ , „ Ще преча ли на близките си или се нуждаят от мен?“, „За какво ставам, какво мога да върша аз сега?“. Разбира се има и хора, които стават по-активни и намират повече дейности, с които да се чувстват заети, ангажирани. При други ясно се изразява ригидност на мисленето. В желанието си да се чувстват значими често започват да се месят в живота на вече порасналите си деца.
При мъжете тази криза е по-изразена, тъй като е свързана с пенсионирането. Преживява се с чувства за безполезност и отхвърленост. Също така би могла да се нарече криза на ценностите. За разлика от мъжете, при жените не винаги има промяна в ценностите. В предишните периоди мъжът подсигурява финансово семейството си, но сега вече настъпва моментът, в който често той няма тази възможност. Мислите му са свързани с това, че не може да помага вече материално на семейството си и това му дава усещане за безсмисленост и незначимост. За разлика от тях повечето жени обръщат внимание на способността да се свързват и дават любовта си на семейството, да се грижат за поколението, това ги кара да се чувстват важни, стойностни, значими.
През подобна криза като при мъжете преминават жени, които са имали престижни професии, били са управници, началници, имали са ръководни длъжности или тези, които са разчитали основно на външният си вид за да се прехранват.
Погледнато през друг поглед стареенето може да се разглежда като време, в което личността продължава да се развива, включвайки своите адаптивни и компенсаторни механизми. Човек дори и през тази възраст би могъл да използва натрупания опит и познания, за се чувства продуктивен, деен, смислен. Също така не е за подценяване и напредналата медицина както и добрите условия на живот в развитите страни. Благодарение на това белезите на тази криза вече се проявяват в по-късен етап. Смята се, че това се случва във възрастта около 80-90 години.
Кризите са естествен етап от развитието във всеки възрастов период. Това са примерни норми на емоционално, психофизическо, интелектуално, социално, личностно развитие. Това са необходимите задачи, промяната за всеки възрастов период. Всеки от нас преминава през тях в зависимост от личните и индивидуалните характеристики, от условията на развитието, от социалното и икономическо положение, от семейството.
Comentários